Не зная за какво да пиша. Реших твърдо, да изсмуча някоя тема от моето тяло /същество/. Темата ми дойде изневиделица. Почуствах се, като заспал котарак, ударен със с мокър парцал /или теле отнесено от влак/. Е, може би второто :)
Ето въпроса който ме осени, присветна ми, като светкавица. 
Защо не наддаваме глас срещу поликата на страната. Защо ни тъпче властта. Толкова ли сме глупави, за да не си отстояваме нашите /лични/ права. Защо го има страха. Дигаме стачки, правим рефендуми, и за какво. За нас, май важи, в пълна сила поговорката "Направи добро и изяш л....". Така ли искаме да живеем. Искаме да сме неоправдани, ли. Нека да се погрижим ние за себе си, щом властта не може. Цените на храните се вдигат, а заплатите-не. Властта иска да имаме много деца-как опонирам, няма храна. За да си купиш храна трябват пари, а тях никой няма да ти ги подари. Трудим се, бачкаме, с пот на челото, а за да вземеш пари, по добре да играеш на тото.................................

Ау, отплеснах се и май започнах да пиша във рими
Простете ми