Приятелите. Да, те са най хубавото и прекрасно нещо в живота. Но винаги, абсолютно винаги съм нащрек. Винаги мига лампичка. И е червена. Винаги съм готов да отвърна на удара. А в живота ми /колкото и малък да е житейският ми път-29 години/, има много, удари и рани. Наистина имам много, много добри приятели и все пак.........................! Според мен най добрият приятел си си самият ти. Ти знаеш, кога да започнеш нещо, кога да забавиш и кога да спреш. Имам приятели, които ще тръгнат и през ноща, ако имам нужда. Оценявам много тяхната загриженост и привързаност към мен. И въпреки това, всеки /без изключение/, гледа по гаден или мекичък и безболезнен начин да те пре"бе. Може да не осъзнава в първият момент какво прави. Когато се усети и разбере, вече е твърде късно. После съжалява и то много. Ако е много добър приятел му прощаваш, но лампичката започва да мига още по учестено. Дори една дума може да те нарани жестоко. Не казвам че аз не съм такъв, такъв съм, дори да се старая да не съм. И според мен идеален човек, не съществува, а няма и да съществува. Оборете ме по този въпрос...............! П.с. Моля Ви !!!

Съгласна съм с теб ... идеален човек няма. Никой не е перфектен ... все има нещо, което да е по-иначе.
Моя "житейски път" е още по-малък - само на 15 съм ... но за тези кратки 15 годинки научих много неща ... и ... знам какво е да ти забият нож в гърба ... или пред теб да ти се правят на големите приятели, че много те обичат и т.н., а като се обърнеш да почнат да говорят само гадни работи за теб ... мда ... само дето при мен беше по-лош вариант ... в смисъл ... в предното ми училище бях една от най-силните ученички в класа ... да не кажа най-силната, ноо ... поне бях примерна ... и всички(особено момичетата) много ме "обичаха" ... и то не за друго, ами защото да им помагам на контролни, да им давам домашни и т.н. ... и всичките ми идват с едни такива мили и невинни личица "Може ли да ми дадеш домашното по английски" и ми пърхат с мигли ... като им дам домашното, почват да говорят някви супер отвратитлени неща за мен зад гърба ми ... независимо дали са истина или не, нали трябва да има клюка, интрига ... а като не им дам домашното, пак ги говорят тея неща ... само дето ми ги казват в лице. И в най-"лошия" случай, се скарваме с даденото момиче .... и на следващия ден, без дори да ми се извинила, пак идва при мен с онова мило и невинно личице пак за да ми иска домашното ... като не и го дам почва да ме псува в лицето ... абе .. големи лицемерки .. или пък едната, дето ми се пишеше за голямата приятелка и уж й имах малко по-голямо доверие, отколкото на останалите ... та същатат тази веднъй е казала, че искала "да ме прасне през лицето" ... мда ... и същата тази "приятелка" веднъж ме скара с едно друго момиче от класа ... казала на оная другата, че съм я била нарекла тъпа ... тя, че си е тъпа, тъпа е, ама сис сигурност не съм го казвала на галс ... особено пред "приятелката ми" ... ноо ... това е вече друга история ... и "малко" се отплеснах от темата ... мисълта ми беше, че за моя кратък 15-годишен живот съм научила някое друго важно уроче ... просто знам, че не мога да се доверявам напълно на никого ... само на самата себе си ... дори и майка ми не мога да се доверявам понякога *въздиша* ноо ... като няма с кого да споделиш, на чие рамо да поплачеш .... един дневник в интернет(или хартиен да е дори) ... с него можеш да споделиш, но той не може да те чуе, да ти отвърне, да те прегърне и успокой .... и все пак .. пълна вяра имам само и единствено на себе си !!

П.П.Сорка за дългия пост, ама си падам малко разговорлива ;)

Аз мисля че съм резервирана даже към себе понякога
тези...лицемерите...гледам да се пазя от тях и да си пестя тока на лампичката за по-сериозните предателства...иначе още от сега ще ми изгърми бушона =)..при мен е нямало огромен преврат в 15 годишния ми житейски опит... обидите съм ги преживяла нищо че съм злопаметна...не казвам че ми е лесно, хич не съм непукистка...но се целя към перспективата... няма какво да те оборвам...няма идеален човек